Уважаеми посетители на уеб сайта на Военноморските сили,
Дъщеричката на военнослужещи от Военноморските сили, София Росенова Стоянова, е родена преждевременно и е с диагноза “Детска церебрална парализа (ДЦП) – спастична квадрипареза”. След дълго и безплодно лутане между различни лечебни заведения в страната, родителите са принудени да търсят медицинска помощ в чужбина, в резултат на което през месец октомври 2023 г., на детето е извършен преглед в Ортопедичната болница „Шпайзинг“, гр. Виена, Република Австрия. Прегледът установява прогресираща луксация на двете тазобедрени стави на детето, поради което от болницата е препоръчано да бъде извършена операция „Реконструкция на тазобедрени стави, двустранно“ най-късно през м. октомври 2024 г. Получената оферта за операция от гореспоменатата болница е на стойност 26 630 €. Националната здравно-осигурителна каса отказва да отпусне финансиране, поради което родителите са принудени да търсят начини да осигурят сами тази непосилна за семейството сума.
С цел осигуряване на финансиране за операцията, родителите на малката Софи са организирали дарителска кампания по набиране на необходимите средства, и се обръщат към всички, които имат възможност, с молба да помогнат.
Възможните начини за дарения са както следва:
1. Дарителска сметка:
ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА
IBAN: BG44UBBS80021056869950
BIC: UBBSBGSF
Титуляр: Росен Стоянов Стоянов – баща, моб. тел. +359886448557
Основание: Дарение за лечение
2. Дарение чрез платформата DMS, онлайн на адрес:
Помогни на Софи
или чрез изпращане на SMS на номер 17 777 с текст “DMS SOFI”
3. Дарение чрез Фондация „Павел Андреев“
под наслов „Да помогнем на малката Софи“
 

ДОАЙЕНЪТ НА ФЛОТСКИТЕ ФАРАДЖИИ НАВЪРШИ СТО ГОДИНИ

Mar 10

На 10 март своя вековен юбилей отпразнува Иван Атанасов Хаджииванов – фаропазачът, който повече от четири десетилетия достойно и с чест носи своята вахта, осигурявайки непрекъснатото действие на фара.

Роден и израснал в близо до този най-стар фар по българското черноморско крайбрежие, бай Иван като че ли е орисан никога през годините да не губи връзката си с морето и военните моряци.

Служил в състава на Беломорския ни флот през Втората световна война, той преживява едни от най-бурните и преломни години в историята на българските Военноморски сили. От бреговете на Бяло море, в края на 1944 година се озовава в Созопол, а после житейския му път го връща на север, към Варна и родното му място.

Така се стичат обстоятелствата, че от 1949 до 1992 година той работи като фаропазач и служи на фар Шабла. Когато започва работа там, синът му е на годинка, по-късно се ражда дъщеря му и най-близките му са винаги с него – те са последното семейство, което живее на фара, въпреки неудобствата и липсата на дори елементарни от днешна гледна точка улеснения.

Синът му, който за съжаление вече е покойник, наследява неговата професия и също работи на фара. Всъщност всеки семеен спомен или значима дата от фамилната история са неразривно свързани с морето и шабленския фар. Днес бай Иван се радва на двама внуци и един правнук, на които със сигурност е предал и частица от своята отдаденост на морето.

Въпреки ограниченията, наложени от пандемията, командването на Военноморските сили и началникът на Хидрографската служба засвидетелстваха, макар и скромно, своята искрена моряшка благодарност към бай Иван за всички онези повече от четири десетилетия на тежка и отговорна, изпълнена с безброй несгоди и лишения, работа на най-източната географска точка на България.

От името на контраадмирал Кирил Михайлов, командир на ВМС, на юбиляра  бяха  връчени  поздравителен адрес и почетна монета.  Капитан  І ранг Венцеслав Николов, заедно с офицери от формированието, му поднесоха своите приветствия и му подариха почетна юбилейна значка.

„За мен е безкрайно удоволствие, от името на командването на Военноморските сили и от свое име, най-сърдечно да Ви поздравя по случай Вашия вековен юбилеен рожден ден!“ се казва в поздравителния адрес от контраадмирал Михайлов.

„Несъмнено преживените от Вас бурни и преломни времена на обществено-политически промени са белязали жизнения Ви път, но по никакъв начин не са Ви попречили скромно и без излишен драматизъм да достигнете до днешната заслужена позиция на доайен на „българските военноморски фараджии”.

„Желаем Ви добро здраве и дълголетие, благополучие и бодър дух! Попътен вятър и честит вековен юбилей!“

Признателността, уважението и поздравленията от военните моряци искрено развълнуваха столетника, който е съхранил своя силен дух и увереност. Не на шега той обеща при първа възможност да посети фара и да покаже на по-младите си колеги как се носи службата и да им предаде тайната на своето дълголетие.